|
оригиналната богомилска философия е не само теология. Ако вземем "Тайната книга" на богомилите, се вижда, че тя е забележителна сплав между идеи и образност, тоест освен теология, тя е и прекрасна литература. Със същата стилова особеност се отличават и познатите богомилски или богомилизирани апокрифи: "Видение Исаево", "Детство Исусово", "Никодимово евангелие", "Книга за светите тайни Енохови". Откакто през 19 век започна академичното изучаване на богомилството, в течение на времето надделя един предимно аналитичен метод, а въображението, емоциите, които имат толкова голямо място в това учение и които силно са привличали милиони последователи, бяха изоставени на втори план. Не бе извършена достатъчно успешна реконструкция на неговите съкровени тайни, защото се подценяваше художественият аспект. В цикъла си "Из проповедите на поп Богомил" големият мислител и поет Стефан Гечев пресъздава ярката диалектична образност, присъща на оригиналната богомилска реч, на богомилското посвещение.
Стефан Гечев Цикъл: "Из проповедите на поп Богомил", стихосбирка "Поезия", София, 1990
ВТОРА ПРОПОВЕД
Не дойдох, братя, да ви поучавам, а да се изповядам. Защото най-добра поука за човека са греховете на съседа. Не съм дошъл да ви раздавам хляб, а да ви дам да разберете, че сте гладни. Не съм дошъл да ви освобождавам, а да ви дам да разберете, че сте роби. И не ви нося светлина, а вятър. Не се страхувайте от вятъра. От него се боят доволните — тези, които искат да е вечно тъй, както сега: да пада вечно плодоносен дъжд — над техните нивя, да грее вечно животворно слънце — над тяхната земя, да няма мълнии и бури — над тяхната глава, да не прииждат черните реки — до техните къщя. А вий не се страхувайте от вятъра. Той кара ниски, угоени облаци, в утробата им се спотайват потопи и светкавици. 75 Дойдох да ви се изповядам, братя: че аз съм вятър и искам вие също да се превърнете на ветрове. Ако ли не — ще си останете до века тъжни роби, без даже да усещате това. (А пред учениците си:) На вас пък казвам тъй: Най-бързият и труден път към свободата е подчинението. Намерете най-лошия и злобен господар и му се подчинете. Роби му станете и всичките му воли изпълнявайте. Тогава всяки ден сърцето ви ще става все по-широко и свободно. А като сетите, че господарят е станал роб, тогаз го напуснете милостиво. 76
(За лука) Както и друг път съм ви думал, братя, под този същия столетен дъб, окичен с конци и със мъниста, богът на прадедите ви — изходих безкрайни прашни пътища и снежни планини и равнини горещи с напукани от жажда устни. Какво съм дирил аз, безумният? Дирил съм своя бог.
Аз нявга бях служител на Разпнатия, ала когато вникнах, се задвоумих: умрял — а после? Възкръснал бил. А после? Защото, ако няма „после" ще има скучна вечност, то значи — смърт! Бог смърт ли е? В една земя далечна се кланят на друг бог. По ми хареса, защото не е сам: насреща има друг, на него равен. Та можеш да избираш с кой да си. А двамата се бият вековечно. Тогава след въпроса идва отговор: борба. 77 Душата ми се съблазни да вдигне светъл меч и да се бие — да надвие единия от тях, когото бях избрал. Но после си помислих, че е грях единият над другия да тържествува, защото после ще остане пак един и всичко ще започне отначало и няма пак да мога да избирам.
И отврати ми се накрай душата от чужди богове и от безверници. Затуй поех обратно път към вас, към родната земя със пъстри длани. А пътищата се оплитаха пред мене като голяма паяжина, хвърлена от демони и богове, за да ме хванат.
А да налучкам пътя си за тука, ме водеше едничък спомен — мирисът на лука.
Ах, мирисът на лука, препържен вън пред къщата от мама, или начукан със юмрук от татко. Двама седиме и преглъщаме със хляба лютивите му вкусни люспи... Знайте, братя, земята е от дявола създадена и мъдрите от нея се отричат. А все пак да оставим на монасите да мънкат и свети слова да сричат, а ние да живеем като лука: да храним хората и да ги караме да плачат. 78
И тъй не дойдох да ви проповядвам утешение, нито страдание. А дойдох да ви кажа — да се отричате от всичко, що обичате, и да обичате онуй, което ще отричате. (А насаме пред учениците си:) Ако разбирате не думите, а смисъла, вдълбайте в паметта си туй написано: за да постигнете духовната сполука, ви казвам аз, учителя ви, изтребете лука! Ала когато тръгнете за рая, вземете луковица със опашка дълга. Тя може и да ви потрябва, ако решите да се издигнете — или да слезете.
(За скитничеството)
Тръгнете да скитате, братя. Сега сте корени, забити в пръстта. Задържат ви със твърди клони овощните дървета, житата са ви вързали със златни възли, земята ви е оковала с глинени вериги. Надуйте мишци, отскубнете се и тръгвайте да скитате по пътищата на земята. Ще ви се мяркат дървета непознати, които ще ви мамят с песните и с аромата на цвета и плодовете си, за да останете при тях. Но вий познавайте коварната им песен. След вас страхът ще съска с копия зелени и свирещи стрели. Но вий, свободните, ще сте по-бързи: движението носи свобода.
По пътищата си ще срещнете и зверове, и идоли, и хора. Със зверовете се сдружавайте, а после ги убивайте. На идолите се покланяйте, а после ги разбивайте. С хората се разговаряйте, а после ги оставяйте.
Така ще носите на всички свобода, омраза и любов и милосърдие. (А насаме пред учениците си:) Но ако искате свободни да бродите по всички пътища подземни и надземни — не се помръдвайте от мястото си и неподвижни съзерцавайте дълбоко едно от тези жълтички цветя и му се помолете най-смирено да ви превърне скоро на глухарче. 81
(За дърветата - откъс)
За да умеете да съединявате, учете се най-първо да разделяте. Затуй ви проповядвам бог и дявол .............................................. Когато си отида, кой ще ви учи? Не смейте да се учите от камъка, не е за вас. Учете се от нашите дървета. Учете се например от дъба. Той е най-мощното и най-огромното дърво, а ражда дребни плодове — храна за свинете. Учете се от кестена. Лете листата му са най-милостивите, а плодовете му наесен — най- бодливите,
Учете се от трепетликата. Листата й трептят еднакво, когато духа вятър и когато наоколо е пълна тишина. Най-вече се учете от тополата. Тя пуща много малко клони встрани, да има сили да се извиси... .......................... 82
(Т.н. „Гневна") Простете, братя, днес съм разгневен. И не на вас — на всички хора. А вий не сте ли хора? И не на вас — на всички богове. А вий не сте ли богове?
Разказват мъдрите, че бог ви бил изваял със любеща ръка по своя образ и подобие. И мислел, че ви е направил съвършени. Не съвършени, а невинни ви е направил той. То значи — не сте знаели добро и зло, то значи — малко глупави, макар и чисти, за рая му достойни. Но колко струва чистотата, неминала през кал? И Сатаната, мъдрият, не ви харесал. „Направил ви е бог — тъй казал той — като дърветата и като бръмбарите, като невинните овчици с бели сенки. Но вий не сте дървета, нито бръмбари, нито овчици, а човеци!" И казал още Сатаната милостив: „Изяжте тази ябълка, за да познаете кое добро е и кое е зло, та като минете през злото и доброто 83 като през огън и през лед, вий ще получите и мъдрост, и познание да можете сами да изберете. А рая, там — какво? То също, ако аз ви бях създал и сложил в ада. (Защото ще ви кажа тази тайна: в мига, когато бог създаде рая, аз пък създадох ада — за да спася вселената от смърт.) Та за да минете през много изпитания, да се изпълните с мъдрост и познания и да си посадите рай — ваш рай след много черни и зелени векове, на вас сега ви трябва не божи рай, ни дяволския ад - земя ви трябва! (Защото друга тайна ще ви кажа: без бога даже аз не мога много.) На добър път и запомнете: от мъките си земни се учете, не бързайте веднага да избирате блаженството, доброто, повлечени от спомена за рая. Понявга по-добре за вас ще бъде да изберете мъката и злото. А пък кога какво ще трябва да избирате, ще се научите сами. Не се осланяйте на откровения и чудеса." Тъй ви говореше и поучаваше мъдрият Сатана. И бог не го възпря. 84
А вие, що? Приемате с примирение това, което животът ви поднася. Без избор. Вий не живеете, вие понасяте живота като животни! Какво говоря?! Вие забравихте доброто на животните и на дърветата, а само злото от човешкото научихте! Жестоки към по-слабите като най—злите хищници, вий се преструвате на мъртви бръмбари пред силните. Рекат ли ви: убивай! — вий убивате. — Коленичете! — Вие коленичите. И тайно в сърцето си желаете не да изчезнат господарите, а вий самите да сте господари...
Невежата би рекъл, че сте избрали дявола. Но не! Избралите гласа на Сатаната извършват злото с онази чистота и гордост и смирение, с която избралите към Бога пътя творят добро. А вие?... Реших да ида в горите тилилейски и там като безумен да крещя и поучавам дървета, гущери и зверове, които нямат нужда от поука...
Простете, братя, днес съм разгневен. И не на вас, нито на боговете. На себе си съм разгневен... 85 (И насаме пред учениците си:)
Аз казах, че съм разгневен. На вас ви казвам: не, а съм отчаян!... Във древна книга, там далеч, на изток, прочетох стих такъв: „Един човек ридае в черна бездна. А горе в ароматна нощ едно Дете на флейта свири нежна песен..." Къде е туй дете? Кога ще дойде? Ако разбрахте, ще разберете и защо съм тъй отчаян в мойта бездна... 86
(С притча) Дочух, че между вас говорели, че аз не съм учител истински, защото древните учители са поучавали с притчи и сказания.
Не съм ви казвал никога, че съм учител, още по-малко пък — светец. Но нека бъде тъй. И аз ще ви разкажа притча. И тогаз да видиме дали ще станете по-мъдри. Живял в древни времена един мъдрец. Той стигнал до висока мъдрост и наука, като седял кръстом и съзерцавал една старинна делва, на която с ръка на бог били изписани отдавна великите и тайнствени символи на най-върховно знание... В мига, когато старият мъдрец усетил, че ще достигне истинското съвършенство о, чудо! — един овен отнейде долетял със тежък камък в устата и пуснал камъка връз делвата, 87 която се строшила на хиляди парчета. (Но ще попитате: как тъй — овен? Овенът не лети, не носи камък! Ако ли бях ви казал, че орел е камъкът донесъл, де е чудото? А нали притчи чакате и чудеса?) Отчаен закрещял светецът, че всичките му трудове напразно са отишли, че няма да узнае висшата мъдрост — и да влезе в рая. И както гледал купа с парчета от делвата, решил да се потруди и залепи строшените парчета, за да довърши делото велико. Три години старикът работил и дни, и нощи, и би работил невем толкоз още, ако не водели ръката му голяма жажда и голямо вдъхновение. А дяволът (той винаги е там, където става нещо по-голямо) седял и гледал как дълбокият мъдрец работи денонощно в пот потънал, как слепва мънички частички суха глина, и се уплашил: ще успей старикът да слепи делвата отново и открие това, което му оставало да знае, за да заслужи рая (всеки знае, че дяволската работа такваз е — по-малко хора да узнаят пътя за рая.) Затуй, когато вазата била готова и старецът, припаднал от умора, заспал, явил се дяволът и бързо 88 отнесъл и укрил във тайник тази делва. На утрото се върнал при старика и тихо го повикал: — Аз ти откраднах вазата, що с толкоз труд ти залепи отново, да откриеш със нея мъдростта и рая. Ще ти я дам, ако подпишеш само с кръвта си, като си отвориш малка рана, че след смъртта ти твоята душа ще бъде моя. Не я искам аз за друго, а да мога с нея и аз да се очистя и се слея с твойта мъдрост и с твоя рай.
„Задръж си делвата — отвърнал му мъдрецът - Тя ми не трябва вече, до бога, за да стигна."
И старецът с мъка се надигнал, написал на дъска с красиви букви: „Залепвам грънци счупени", излязъл и я сложил пред вратата. Поклатил дяволът глава и си отишъл. „От старост и умора се сащисъл старикът" — дяволът помислил и се зарадвал, че и тоз мъдрец ще си остане за мъдростта слепец.
А вий как мислите? Какво ще значи тази дълга притча? Ще ви го кажа, за да се не мъчите: най-кратката пътека, водеща за рая, е винаги да правиш туй, което съвършено знаеш. 89 (И само пред учениците си:) За вас друг смисъл има тази притча. Ако желаете от дявола да се освободите, правете се на юродиви и безумни. Защото няма никой от него по-разумен ни на земята, нито на небето.
А знае се, че най-разумният от лудия като от огън бяга. 90 (“Тайна”)
(Само пред учениците си:)
Не се чудете, братя, че пред тях едно говоря, а пред вас обратно, а се учете да съединявате обратните неща, за да сте Старци.
В книгата свещена тяхна пише: Бог е добро. Но има ли добро без зло? Като отричат дявола, те бога си отричат.
Онези бедни братя вън аз поучавам, та да знаят, че има бог и има дявол и че тежат еднакво на везните. А вас ви уча: слейте във едно в себе си и бог, и дявол. Тогава само ще владеете цялата тайна за човека, за духовете и за камъка.
В книгата им пише още: Бог е любов. Но как ще разбереш, че любиш, ако не мразиш?
91 И можеше ли съвършено да обичате, без в тоя миг и пак тъй съвършено да ненавиждате? Онези бедни братя вън аз уча да обичат своя къшей, гиргината в своята градина, кокошката и бялото яйце, свинята, житото, децата си и пъна, да мразят царедворци и попове, да мразят бурени, палати и ножове, защото тъй ще станат те човеци. На вас пък казвам: слейте в сърцето си голямата любов с голямата омраза, за да умеете да съзерцавате едновременно небето и земята, да стане тайната небесна и тайнството земно едно нещо. И да сте съвършени. Бъдете пламъци, горящи във вода. Излезете ли пък да поучавате, разделяйте се милостиво: за жадните вода бъдете, за зъзнещите — огън.
Това ще ви потрябва, братя, когато ще се качите на кладата. А вие се подготвяйте да слеете живота и смъртта в едно, та да сте чак до памтивека и след това дори.
92 |